Риболов на щука на тапа

Риболовът на щука на тапа по традиция максимално предизвиква първичните инстинкти у всеки въдичар. Основното, което трябва да се знае е, че щуката е хищник със собствена територия, която защитава на всяка цена и не подбира дали в нея влиза храна или конкуренция. Точно затова поднасянето на живата стръв в натуралния й хабитат, карайки я да излезе от зоната си за комфорт и да атакува представлява несравнима тръпка. А резултатът от надхитрената риба – върховно удоволствие.

Как обаче да стигнем до тази заветна цел? Да започнем от линията. Използвайте въдица от по-твърда сплав. Препоръчително е да е за риболов на тежко, с по-голяма акция. Желателно е да е поне с дължина около трите метра, като колкото е по-дълга, толкова по-голямо предимство ще имате в борбата.

Съчетайте въдицата с макара с широка шпула, на която спокойно може да бъде навито поне 100-150 метра влакно с дебелина поне 0,25 мм. Трябва Ви още тапа (плувка) с тегло между 20 и 60 грама и стоманен повод. Той ще Ви помогне да извадите зъбатия хищник на брега без инциденти. Все още съществуват качествени поводи от волфрам, кевлар и карбон, но не Ви ги препоръчваме, тъй като на същите имаме по няколко изтървани сериозни риби.

Дължината на повода е хубаво да е поне 30 см. Що се отнася до куката, най-добре е да използвате бели или черни тройки с размери от 2 до 0. Ще попитате защо тройка вместо единична кука?! Отговорът е много прост – никога не се знае откъде ще удари всяка щука, а при подобен силен и рязък удар тройката представлява предимство и в доста от случаите рибата се закача стабилно още в този момент.

Монтажът е много лесен и стандартен. Повода се връзва директно за основната линия чрез вирбел без карабинка. Може да изберете и такъв със, но в този вариант често стават оплитания, а и карабинката понякога се откопчава. Тапата се поставя така, че рибката да остане максимално мобилна и играта й да продължи колкото се може по-дълго време. Тя трябва да поднесе стръвта в максимална близост до леговището на щуката, за да я подразни и тя да атакува. Обикновено дълбочината на фиксираната тапа е от половин до метър, метър и половина.

Съществува  вариант, в който тапата може да е полу подвижна. Има тапи с кухи антени или такива чието тяло позволява влакното да преминава през тях. Тук се поставя стопер на желаната дълбочина, за да ограничи движението на рибката в този диапазон. Предимството на този монтаж е това, че рибката може по-свободно да променя позицията си без да се изтощава.

Относно мястото на риболов, търсете близки до брега „препятствия“ или растителност, около които щуката обича да се маскира и дебне жертвите си. И ако дълго време нямате успех с дадена конкретна локация – сменете я. Не забравяйте, че всяка щука пази територия. Просто може да не сте улучили максимално доброто място.

И за финал един изпитан съвет. Щуките предпочитат рибки от същия водоем, който обитават. Колкото и скептично да подхождате към това – повярвайте ни. Подобна истина съществува. Затова е най-добре, въпреки че отивате подготвени с рибки, опитайте да наловите дребни рибки, които така или иначе лесно ще намерите да се хранят в непосредствена близост до брега. Сигурни сме, че сами ще намерите разликата. Наслука!

 

щука

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *